Техниките за разделяне на смес от биологични субстанции имат водещо значение за всеки научно-изследователски експеримент. Съществуват разнообразни такива техники, които се базират на разликите в химичните свойства, биологичните свойства, заряда и размера на разделяните молекули от дадена проба с биологичен произход. При работа с нуклеинови киселини или протеини и при малък обем на пробите най-предпочитан метод е гелната електрофореза (ЕФ). Високата ѝ резолюция и чувствителност я прави универсален метод в молекулярната биология, биохимията и биологията като цяло.
Дисулфидните връзки между белтъците или в рамките на една белтъчна молекула може да предизвикат формиране на агрегати, а също имат и значение за свързването на субединиците в много белтъци. Преди белтъчна електрофореза е препоръчително разкъсването на дисулфидните връзки. За тази цел в буферите често присъстват редуктори на дисулфидните връзки. Типични такива редуктори са 2-меркаптоетанолът и дитиотреитолът. Тези агенти, обаче, не се добавят към гелния разтвор, тъй като присъствието им в него може да инхибира желирането на гела.
Свързани реагенти:
- 2-меркаптоетанол, ултрачист – кат. № EC-603;
- Дитиотреитол, ултрачист – кат. № EC-601.